ДАФАР ШАБАН: ПЪТЯТ Е ДЪЛЪГ, НО ВКУСЕН

или един умен разговор за храната

0 коментара Сподели:

Михаил Михайлов

Честно да си признаем малко ни беше срам, че като едни отворени градски агенти не бяхме чували за Slow Food Youth Network Sofia / София. В същото това дълбоко засрамено състояние установихме, че те са младежката мрежа в България на международната организация Slow Food или накратко – компания от супер свежи типчета и типки, които действително ги е грижа за промените в производството и консумацията на храни. Всички те, събрани от силната си страст към добрата и чиста храна, имат за цел да те накарат да се замислиш за потребителските си навици – какво и откъде хапваш, да те мотивират да участваш в повече дебати на тема устойчиво развитие и храна и да ти напомнят, че всъщност няма нищо по-добро от локално произведените продукти. За това, а и за всичко останало по темата се срещнахме с Дафар Шабан, който е в зеленото им ядро и беше така любезен да сподели какво ни готви организацията за предстоящия уикенд и колко точно е сложно да подхождаш към храната умно и с мисъл за всичко наоколо. Вижте!

Здрасти, Дафар! Я кажи първо за името, че ни е интересно!
За името – родителите ми и двамата са от Ирак. И двамата са агрономи и преподават в университет. Дето се вика, цял живот съм израснал с храна, с растения, как се отглеждат и така нататък. През лятото бях с тях по полетата заради някакви опити и докато другите деца си играеха, аз съм си броил и редил бобчета например. След това последва едно образование, много по-различно от всичко това, после второ и в момента работя в една IT компания.

Как ти светна искрата за организацията и как разбра въобще за Slow Food?
Миналата година отидох на едноседмичен семинар в една супер яка ферма във Франция, където бяха поканени млади хора между 18 и 32, от около 30 държави в Европа. Темата беше за цялата хранителна система, като всичко беше организирано от Eating City и целеше да види как младите хора в града могат да променят и навиците си и цялата хранителна система, където всички сме съгласни, че има много счупени неща, много грешни и т.н. Запознах се с много яки хора и съответно някои от гостите и от организаторите вече бяха в Slow Food Youth Network и ни обясниха цялата й идея и концепция. Пуснаха ни и едно много хипстърско видео от Амстердам, много готино снимано. Аз се изкефих и реших, че трябва и тук да си имаме нещо подобно.

А ако трябва да ни представиш нещата в глобален план?
Реално Slow Food е международна организация с идеална цел на доброволни начала.

Нея я има в над 150 страни по света, дори и в места като Палестина, защото подкрепя изключително много местното и локално потребление.

Участват всякакви хора от различни професии, не само такива, които се занимават професионално с храна. Целта е едновременно навсякъде по света да се опитаме да съхраним хранителното агро-био разнообразие и да опазим традиционното приготвяне и съхранение на продуктите. Искаме да останат местните храни, които се правят само на дадено място, като например царевичният кускус от Брезница или натуралното кисело мляко, ферментиращо в кратуна, заровена в пепел от Кения. Ние се стремим също да сме връзката между местния производител и други организации и места, които биха се възползвали от продукцията му. Като използваме повече локални продукти, намалява също и този глобален хранителен пренос на големи разстояния, който е излишен и замърсява. А като свързваме производителите с други малки производители по света, се улесняват комуникацията и решаването на често срещани проблеми.

Това звучи супер, но май не е много популярно?
Ами реално има Slow Food в България от 2004 г. Те се занимават много с малките производители и с техните проблеми. Има лобизъм за поправки в законодателството, така че доста екзотични, бутикови и местни продукти, които вече са позабравени, да могат да имат законен пазар. От около 2007 година в международен план се усеща обаче и липсата на нови сили, нови идеи и затова се решава да се създаде този младежки клон. В последната една година това рационално мислене за храната се усеща много осезаемо. У нас вече има около 6 фермерски пазара, като на Римската стена е най-старият. Започнаха и в Пловдив, Бургас и Варна, което е супер.


Значи вие сте нашата свежа сила в рамките на Slow Food?
Да и това, което може би ни различава от тях, е, че ние обсъждаме теми като разхищението на храна, които са много важни. В крайна сметка повечето млади хора сега градят своите потребителски и хранителни навици.

Ако щеш, като се изнесеш и започнеш сам да си купуваш храна, се сблъскваш с момента, в който не можеш да прецениш колко количество за колко време ще ти стигне и става така, че си навън с приятели или излизаш вечер и доста често хвърляш много храна, защото е останала у вас и се е развалила.

Другото е, че трябва много повече да се грижим сами за храната, която консумираме. Трябва да започнем повече да готвим, защото това е начинът да се преборим със заобикалящия ни джънк. Да станеш отговорен човек, интересуващ се от храната си.

Вдигаме палец за това, а сега е време да ни кажеш за световния ден TERRA MADRE и събитието, което сте ни подготвили.
TERRA MADRE day е тръгнал от Италия, като празнуване и понятие и се пада на 10 декември, като по света хората се опитват да правят събития около този ден. В сайта на Slow Food до момента са регистрирани над 625 събития за тази година. Нашето ще е в неделя, на 14 декември в City Center Sofia, на третия етаж, от 14:00 до 18:00 часа и ще включва доста разговори и лекционна част с девет панелисти. Ще има производители, кулинари и хора, които се занимават в областта. Като Богдан Богданов, хлебаря, обявен за живо съкровище на ЮНЕСКО, и още много други. Те ще разкажат личните си истории и ще споделят какво ги е вдъхновило. Ще запознаем хората с концепцията на Slow Food Youth Network Sofia, ще имаме и прожекции на три кратки видеа. Две от тях са снимани от студенти от филмови специалности в НБУ и Американския в Благоевград. Ще имаме и работилници под общото наименования „Опознай корените си“, където ще се говори за кореноплодни, за сезонни зеленчуци и плодове, ще се правят и ще се говори за ползата от пресните сокове и т.н.

Чудесно, а за финал?
За финал бих искал да кажа на хората да готвят по-често с продукти, които са набавили от някой, когото познават или са местни. Да споделят приготвеното с готини хора. Да се запознаят с фермера или производители и да питат за пътят и проблемите им. Да започнат от някъде. Дали със свежи зеленчуци от супермаркета или с домати от бабата на пазара – те си решават. Пътят е дълъг, но вкусен!

Slow Food е обратното на fast food, а ние ферментираме от кеф под пепел, като кенийско кисело мляко и ти подсказваме, че ако искаш да разбереш повече за тази приятна компания в международен план, може да цъкнеш тук, а ако искаш да видиш какви ги вършат Дафар и нашите хора, просто разгледай тук. За всичко останало те чакаме на 14-и и ти подаряваме малко усмивки с нещо наистина добро.

P.S.: За малко да забравим иракската манджа, която Дафар ни препоръча, а ние още облизваме пръсти, ето защо.

Ако темата за локалната храна ти е интересна – запознай се и с момичетата от Next Door Fair.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *